Наближаваше полунощ. Градът, покрит с нежен воал от мека тъмнина,  притихнал, спеше.
Тя леко се привдигна от мястото, където се беше настанила удобно и  обходи с поглед стаята. Сърцето й се изпълни с радост и благодарност. Всичко си беше на мястото, там, където го беше поставила, любимо и познато....
Не и се спеше...
Съзнанието й неясно обхождаше незнайни кътчета, връщаше се и мигновено, като лятна вихрушка пак отлиташе нанякъде...
Отвори вратата на балкона и излезе. Нощният хлад обгърна цялото й тяло, като копринен сатен обгърна сетивата й и тя потръпна.  Всяка частица от тялото й попиваше красотата на нощната омая...
Вдигна поглед към небето и нежно се усмихна. От красивото, нощно небе, премигвайки закачливо и се усмихваха безброй звезди. Посипваха я със звезден прах и нежно я приканваха да се отправи на звездно пътешествие.
Тя се замисли...Поканата и хареса. Щеше да бъде вълшебно изживяване, от онези красиви  мигове, които не се улавят често и не се забравят никога!
Беше прекрасно! Чувстваше се лека като перце, носена на крилете на любовта! Разбра, пътешествието бе започнало. Пътуваше през време-пространството и си мислеше, каква неподозирана сила се крие в мисълта - може да те накара да полетиш...да посетиш чудно, приказни места, да се чувстваш прекрасно....беше невероятно...
И точно в този миг, Някой прекъсна потока на мислите й. Пренасочи ги в друга посока - звездното пътешествие свърши преди още да е истински започнало...
Стресна се. За тези няколко секунди мисълта я беше пренесла далеч от тук, в един друг свят - по-чист, по-красив, без злоба, завист, огорчения...Времето се беше изнизало като фин пясък между пръстите й без тя да разбере.
Минаваше полунощ.
Огледа се. И едва сега видя, че в този среднощен час, когато почти всички блажено пътешестваха из страната на Морфей....някой не спеше...
Една мисъл блесна като светкавица и проряза съзнанието й. Мисъл, която досега и се изплъзваше, едва сега успя да я улови, и задържи.
Тази нощ има хора, мислеше си тя, които не могат да се насладят на красотата и очарованието й...някой плаче...някой е отчаян...някой се измъчва...има хора, които тази нощ...страдат...
Тя не можеше, а и не искаше да си представи всички страдания, но знаеше - някой не ще посрещне  изгряващото утро, а друг щеше да  плаче неутешимо от раздялата....
Как до сега не се беше сетила за тези хора?!...Колко егоистично!...
Изпълнена ту с радост, ту със свойте проблеми, беше затворила очите и сърцето си. Не виждаше чуждата болка и страдание...
Сърцето й се сви в болезнен спазъм...Тя се задъха...
Тази нощ се случваха толкова много неща, а тя дори не подозираше за тях, защото в момента други бяха главни действащи лица. Натъжи се. Добре съзнаваше - животът следва своя естествен ход, неподвластен на никого и нищо.
- Какво да сторя, Господи? - безмълвният й вик отекна в нощта и достигна онези невидими светове, откъдето ангелите й изпращаха всяка нощ своя нежен благослов!
 След миг вече знаеше...можеше да помогне...малко, но можеше...
 Вдигна поглед към небето, притвори нежно клепачи и отправи безмълвна, гореща молитва от дълбините на сърцето си...с любов!

Пепа Пенева - slavei

разказ! От този поглед може да и боли, но той може и да се бори по начина, който вижда в сърцето си...

Вярно е - всеки сам открива за себе си, вътре в сърцето си, силата с която да се бори с трудните мигове в живата си! Но си мисля, че не е лошо да има и подкрепата на свойте близки - да го утешават и да му вдъхват нови сили за борба!
Благодаря за коментара, Звездичка!:)
Винаги ми е приятно в твоята компания!:)

Но е факт, че за две секунди прочетох първите два реда и погледа ми продължи някак си напълно естествено надолу към другите. А това не се случва с много разкази, които съм чела - да ме грабнат със самото начало и да ме поддържат през цялото време. Поздрав за разказа, наистина е много добър :))

Благодаря за подарените емоции!
Усмивка!

Тази похвала, дошла от теб, е истински комплимент за мен! Зарадва ме! Благодаря ти!:)
Слънчев и усмихнат ден ти желая!:))

Толкова много ми казваш с твоят коментар!
Това, че съм докоснала душата ти и съм те развълнувала - ме прави щастлива!
Благодаря ти за това!
Най-топлата и сърдечна прегръдка за теб!:)

от кралицата на двореца на чудесата. Благодаря!

За топлите думи!
И за това, че си тук! :)

Ау много хубаво си го изказала .. толкова ме развънува.Страшно въздействащо е !
Усмивки :)

Имало е моменти в които съм била буквално в ролята на твоята героиня!Стояла съм на балкона и гледайки в нощното небе съм си давала сметка , че се случват различни неща в този момент- добри за едни и не толкова добри за други.Да единственото , което можех да направя в този моменто е да се помола!Моля се и сега :Боже нека всички , които имат нужда от твоята действена сила-Св.Дух я получат за да запазят душевния мир , и да издържат на предизвикателствата , които ги очакват в света!

ме замисли кои в действителност са моите близки, тези, които най-добре биха погледнали на/в мен и биха били близо до сърцето ми, чувствителността ми дори...

Толкова искрено възклицание и толкова ме зарадва!:)
Благодаря ти!
Усмивки и прегръдка за теб!:)

Със сигурност знам, че има и други хора като теб и моята героиня, които се замислят за всички тези сериозни неща. Разказът е по действителен случай!
Молитвата ти е прекрасна и е от сърце - освен АМИН, друго не мога да кажа!
Поздрав и усмивка!:)

Ти си дала отговора и на мен в твоят коментар на въпроса - кои са нашите близки..........а и убедена съм, че много добре знаеш притчата за добрият самарянин.......:))
Аз от там си извадих отговор на този въпрос.....
Усмихвам ти се с най-топлата си и сърдечна прегръдка!:)))

Mnogo trogatelen razkaz Blagodarq ti mnogo silno me razchuvstva
Pozdrav i usmivka:)))))

Твойте прекрасни думи докоснаха и окрилиха душата ми!
Прегръщам те и те целувам, Вене!:)))

прекрасен и вълнуващ, изпълнен с много дълбочина разказ. Благодаря!

Благодаря!
Нещо в душата ми трепна...
Поздравления!

Разказваш увлекателно и в дълбочина,но от този разказ не става ясно дали героинята е в ситуация на астрално пътуване или във връзка с други светове, което пък от своя страна не е толкова важно след като разказа има този прекрасен финал.
Поздрав!

замисляла съм се върху тези неща.
Нима и ти си преживяла това?!:)))
Еднаквост.
Поздравления,много ми хареса!:)))

за други, които се нуждаят от Него, Неговата любов, мъдрост и подкрепа!Тогава Бог отвръща бързо!

Когато в радостта си помислиш за безрадостните,когато се помолиш за тях,неминуема е следващата стъпка-да направиш нещо добро.
Размисли ме...

Аз мисля,че "Бог излива Своята любобов в нас" и по този начин ни отваря за нуждите на другите!Нека бъдем чувствителни към Святия Дух,за да може Бог да се прослави чрез нас в живота на хората! Поздрав!!! :)

Благодаря за добрите думи, мила и за красивото пожелание!:)
Животът наистина е песен - мелодична, звучна и завладяваща.....и е единствен, дано да го изживеем по най-достойният и красив начин.....
Поздрав и усмивки за теб!:))

Вливаш радост и топлина в сърцето ми и ми даваш сили, за да продължа напред....
Благодаря ти! Оценявам това!
Усмихнати и щастливи дни ти желая!:)

Нещо и в моята душа трепна, прочитайки твоят коментар, зареди ме с вяра и оптимизъм!:)
Благодаря ти!
Светъл и лъчист да е денят ти!:))

факт е, наистина, че не става много ясно на читателя, дали моята героиня е в състояние на " астрално пътуване ", защото не съм акцентирала върху този момент и не това е посланието на разказа!

Лъки, благодаря за високата оценка!
Ценя мнението ти!
Щастие и любов ти желая!:)

Преживяла съм го това състояние!
И се замислям всеки ден над този факт!
Радвам се, че имаме такива " еднаквости " - това показва, че имаме и сърца, нали?
И знаеш ли много ми хареса тази думичка, която си използвала за единомислие - " еднаквост"....:)
Поздрав и усмивки и за теб!:)

Още преди да сме изрекли думичките, молитвите си, Той вече ги знае и слава Богу, че е така!
Защото имаме един любящ Баща, Който е готов винаги да ни помогне, стига ние да се смирим и да Го помолим!
Осъзнавам ясно тази Истина и затова молитвите ми са насочени, и погледът фокусиран в правилната посока, а именно - Исус Христос!
Благословения за вас, Зари!:)

Хубаво е, когато прочитайки някой пост се размислим......случвало ми се е много пъти и на мен!
Радвам се, че съм успяла да докосна душата ти!
Дано да имаме сили поне мъничко, но да можем да помогнем!

Слънчев ден ти желая!:)

На твоя прекрасен коментар, казвам само - АМИН!
Поздравявам те и аз!:)

Освен красив е и поучителен- дори и в радостта си да не забравяме за чуждото нещастие и да сме готови да се притечем на помощ!

Да - това е посланието на разказа!
Радвам се, че ти е харесал!

Усмихнат да е денят ти!:)))

Красиво,нежно увлекателно!!
Поздравления!!
:))

Зарадва ме!:)*
Пожелавам ти радостта, която ми донесе чрез думите си, да се върне при теб умножена!
Усмивки!:)*

много ми хареса... имах нужда от тази малка нежност в тези ранни мигове .
Благодаря :)