Често в живота ни се случва да направим определена квалификация за даден човек. С лекота, дори без да се замислим, поставяме " компетентна " диагноза! И тя не е никак лека, напротив - тежка е, от рода на " той е лош човек! " Позволяваме си да твърдим, че за този човек няма бъдеще, няма промяна - искам да ви кажа, дори за разбойника на Кръста имаше бъдеще и надежда, въпреки, че беше престъпник и затова беше осъден да умре с най-позорната смърт за своето си време - кръстната смърт. Така, че бъдеще и възможност за ново начало и нов живот има за всеки, независимо колко тежка диагноза сме му поставили, ние - " безгрешните! "

Много често дълбокомислено и категорично заключаваме: " Тя не постъпи правилно! " или " Той не взе правилното решение в дадената ситуация и сгреши! " Много е неприятно, меко казано, когато изказваме такива заключения! Много е неприятно, когато по този повод, критикуваме остро и грубо, защото, според нас, избора на нашият близък, а и не само, в дадената ситуация не е добър!

Животът е наситен с много такива примери, как всекидневно изземваме функциите на нашият Създател, влизаме в ролята на съдии и поставяме присъди, без някой да ни е упълномощил за това!

Според мен желанието ни да поставяме тези тежки диагнози е плод на нашето високомерие и твърдата ни убеденост за непогрешимост или пълна липса на любов към хората!

Как ще критикувам или осъждам, например, приятелката си или когото и` да било другиго, няма значение, за някакъв неин недостатък, след като аз самата имам също недостатък.....може би не точно същият като неиният, но със сигурност имам друг....защото никой не е безгрешен и съвършен. И в такъв случай, как мога аз  да извадя съчицата от окото на моята приятелка, след като в моето око има цяла греда...
Невъзможно е.....ще я нараня при всички случай....аз не виждам....гредата ми пречи!
Най-напред трябва да извадя гредата от моето око, а през това време за нея ще е по-лесно да извади съчицата от своето си око......

Възниква основателният въпрос: " При мен всичко ли е наред? ", " Камъните от моята градина изчистени ли са? " Имам ли право да съдя? "
Отговорът на всички ни е кристално ясен и той се съдържа в следните мъдри думи, намиращи се в моята любима Книга ( между впрочем споделяла ли съм с вас, че в тази Вечна Книга са скрити много безценни съкровища и освен това, там може да се открие отговора на всеки въпрос, който касае живота ни. ) Та, в тази книга открих отговора. Ето го и него: " Един е Законодател и Съдия, Който може да спаси и да погуби, а ти кой си, та съдиш другите? "

Нека тежки диагнози не изричаме!
В светлина и чистота да се обличаме!
Нека истински да се обичаме!
На Създателя си нека да приличаме!

Пепа Пенева - slavei

Понякога е просто глупаво да даваме подобна оценка. Преди това да се опитаме да си представим - ако аз бях на мястото на този човек, ако бях живял неговия живот - от самото начало до момента, в който е направил това, което не ми е харесало лично на мен - аз самият бих ли постъпил по друг начин,нямаше ли да направя същото.

Права си, обикновено това, което се вижда на повърхността е 1/3 от айсберга. Другите 2/3 от него остават скрити под водата! Но, ние наистина понякога прибързваме и преценяваме - кой крив, кой прав, точно по тази 1/3, която е над водата. И когато опознаем, разговаряме с човека и видим скритото до този момент от нас, проумяваме, че сме сбъркали в преценката си.
Благодаря ти за коментара!:)
Щастливи празнични дни ти пожелавам!:)

човек съди от собствения си поглед и е много лесно да постави човек в рамки, изхождайки от първоначалното впечатление, от някакво външно действие или раздразнение от страна на човека срещу него... И най-лесното е да обидим, да се разсърдим, да нараним... И това, което не се сещаме в този момент е да си зададем въпроса: "Защо реагира сприхаво този човек?". А впоследствие се оказва, че просто този човек е имал нужда от малко внимание, от уважение, от състрадание дори. Кой може да каже какво се крие във вътрешността на душата на човек???

Много често реагираме първосигнално, подвластни на емоциите си. По-лесно е да дадем външен израз на бушуващите в нас страсти, отколкото да ги обуздаем, да помислим и да потърсим отговор на този толкова важен въпрос: " Защо реагира сприхаво този човек? " Ако потърсим, сигурно ще открием отговора.....
Благодаря ти за точният коментар-допълнение!:)
Усмивки и щастливи празнични дни!:)))

За съжаление, май е така! Размахваме такива диагнози наляво и надясно! И когато понякога попитам мой близък: " Защо говориш така за този човек! Той е твой приятел или колега ....чувам следните думи: " Ама аз какво лошо съм казал!? "
Дали пък някой не проумяват, че даването на подобни оценки е вид присъда?
Слънчеви и празнични дни и на теб, мила!:)))

Абсолютно съм съгласна с това за което говориш.Поради своето несъвършенство обаче сме склонни да съдим другите и да даваме квалификации и оценки.Лично аз също съм изпадала в такива ситуации и си давам сметка , че има върху какво да поработя в себе си така че да избягвам да правя това.Безпорно от помощ винаги ми е мъдроста от Божието Слово , което винаги ми дава подходящите напътствия!
"И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите".-Деяния10:42

Изчаквам...то ще си покаже...вмирисаното зеле си мирише..винаги!
Хубав ден и успех ти желая!
:)))

Няма как да не се съглася с основната идея на постинга ти - нещо повече: много даже убедително и убедено е написан!

И все пак, имаме свободна воля, поради която възникват много желания и потребности (или пък е обратното, знам ли...), но в крайна сметка се стига до момента, в който правиш сравнения и... някак си автоматично даваш оценка, присъда, преценка и т.н.
И какво излиза тогава? Че някои права, които имаме, трябва само да стоят в "списъка" за разнообразие и пълнота, но никога да не се възползваме от тях?? Нима е така???

Каква е оценката ти за човек, който хладнокръвно прерязва гърлото на малко дете и майка му, за да ги ограби?
Как ще прецениш човек, чието основно занимание е да изнасилва жени?
Какво ще кажеш за този, който е решил, че правото е на негова страна и е готов да те смаже в буквалния смисъл, само и само да ти докаже това?
Какво ще кажеш за съдиите, които раздават присъди не там, където трябва, а мълчат и пускат тези, които са доказано виновни?
И т.н.

След като тези примери са част от нашия земен живот, да се преструваме, че нямаме право да съдим другите според техните действия е социално обусловено лицемерие!

И т.н.

... Да, аз съм толерантен човек, в повечето случаи се стремя да не давам оценки на постъпките на хората около мен или на отделни хора въобще. НО! Има моменти, когато не мога да мълча, не мога да премълча именно оценката си за поведението или постъпката на даден човек - и не смятам това за грях!

И т.н.

Сигурен съм, че няма нужда да продължавам, Кралицо, ти това го знаеш, че е така, но не искаш да бъде така, а да съвпада с написаното във Вечната Книга...
За съжаление, Животът книги не чете!

Поздрави! *

Благодаря ти за разбирането!
Чест ти прави факта, че си толкова искрена по отношение на темата. А истината е, че в даден момен се оказваме в ролята на съдници, за съжаление, но нали затова сме тук на тази земя, за да се учим и усъвършенстваме?:)
Благодаря ти за коментара!
Успешен ден ти желая!:)

Поздравявам те за мъдростта, която притежаваш, защото само един мъдър и добре контролиращ себе си човек е в състояние, да се въздържи от поставянето на оценки, според нашите виждания.....
Приятно ми е, че ме посети!
Хубав ден ти желая!:)

Много въпроси е предизвикал в теб постинга! :)
Да, имаме свободна воля, но тя не ни е дадена, за да злоупотребяваме с нея. Във физическият свят ни е дадена свобода, да избираме как да живеем, но въпреки това сме задължени да спазваме определени закони, така е нужно да се съобразяваме и с определени духовни закони. Нарушим ли ги и в единият и в другият случай, последствията за нас са неизбежни.

Знам, че животът или по-скоро ние книги не четем , затова и ги има всички тези примери от нашата действителност, и това още повече потвърждава, колко е огромна нуждата ни от яка крепост, която да ни приюти на безопасно място в това опасно време, каквото е времето днес.

Ясно съзнавах, че пишейки този постинг, ще предизвика подобни въпроси, затова и дадох примера с разбойника на Кръста.
Този престъпник от онази епоха, не се отличава от престъпника днес. Той беше отнемал живот - нещо, което по право принадлежи на Създателя ни. И въпреки това Господ му прости....там на кръста...
Тогава, според мен, с моята необлагородена все още човешка природа, това беше нечувана несправедливост, но според Господ - това е непознато за нас хората - ЧОВЕКОЛЮБИЕ!
Тази ЛЮБОВ, силно ме впечатли и продължава да ме впечатлява, и до днес. И аз като престъпника на кръста се нуждаех от прошка и Той ми я даде....ами, ако беше ми я отказал.......
Е, кажи ми след като Той прости на един закоравял престъпник, коя съм аз да го осъждам.....и какво ще променя, ако обвинявам, упреквам, осъждам постъпката му. С приказки нищо няма да променя, освен да се изпълня с гняв, ненавист, омраза към даденият човек, а мисля, че такъв човек се нуждае от промяна и помощ, и то от Божествена помощ.
Затова в огромна част от случайте, казвам, Бог да го съди и иституциите на тази земя, които имат тази власт, и това не го намирам за лицемерно, а е моят начин на мислене. А казвам в огромна част от случайте, защото съм човек и понякога съм изкушена да дам оценка - има върху какво да поработя върху себе си.....

Накрая, като човек, който живее на тази земя, където злото триумфално шества и като човек, който има нужда от помощ и Божествена закрила ще добавя само това:
Бог да ни пази от хора с недобри помисли и намерения!
А на тях да им помогне, да се осъзнаят и променят към по-добро, защото Той за разлика от нас, обича всяка душа, родена на земята, дори и тази на престъпника......

Благодаря ти за търпението да прочетеш всичко това, comfy!
Приятен и слънчев ден!:)

Не знам така ли се тълкува официално "случаят Варава" (нали така се казваше престъпникът, освободен вместо Иисус?), както ти си го описала, но... да, може да се изтълкува и така...
Обаче... Не е ли по-правдоподобно да мислим, че Бог жертва Сина си за да покаже на хората друго - че е готов, чрез смъртта на Иисус да изкупи греховете на всички тях, да прости грешките на всички, да ги научи да прощават...

Но без да им отнема правото да съдят за другите...

Да Бог се оказва много строг - в смъртта на Иисус Той "инвестира" възможността един ден хората да започнат отначало да говорят, а после и да го правят - да прощават дори и в случаите, в които не виждаш, емоционално, възможност да простиш...
Мисля, че в конкретния епизод става въпрос повече за ПРОШКАТА, а не за това, че Той ни отнема правото да съдим, запазвайки Си го само за Себе Си...

Аз поне, пък и много други хора, с които сме обсъждали този библейски "епизод", така виждам неговия смисъл и тълкуване - да се научим да прощаваме дори тогава, когато това ни се струва невъзможно. Заради това Бог отива на такава свидна жертва - прощава се на Варава (пряко ни се показва), а цената е Собственият Му Син (косвено указане да не се спираме пред нищо, когато прощаваме)...
А иначе... всички вече са дали оценка (и хората дори), че Варава е престъпник!!
Накратко: във въпросния "епизод" Бог ни учи да прощаваме, а не да не съдим и преценяваме, макар да изглежда, че тези неща са винаги свързани помежду си!

... Не знам успях ли правилно да отразя различието в моето виждане и въобще това, което исках да кажа:)) Ако не съм успял - прости ми! :)

Весел и вдъхновен ден! ;)*

Жертвата на Исус на Кръста, показва, че Бог чрез Исус Христос изкупи и то със скъпа цена - собственият си живот, греховете на цялото човечество и ни даде вечен живот във вечността! За нас остана само да признаем Неговият Авторитет и да Го приемем в сърцата си!

Съгласна съм, че прошката е най-великодушното проявление от характера на един човек. Много е важно да прощаваме - в това спор няма, защото има заповед, която гласи: " Ако вие не прощавате на вашите длъжници, то и Небесният ви Отец, няма да прости вашите прегрешения! " Тези думи са недвусмислени, те са като аксиома - приемаме ги за вярно твърдение, което не се нуждае от доказателства.

Обаче, от коментара ти ми става ясно, че не съм се изразила достатъчно добре. Едно от несъвършенствата ми, съжалявам!:)
Когато писах за разбойника на Кръста, не визирах Варава, а имах предвид престъпника, който беше разпънат заедно с Исус. Варава беше помилван и освободен, а неговото място на Кръста, зае Исус.
И не знам да има някакво официално тълкуване този случай, повече отколкото всеки друг текст в Библията. Всеки може да го разтълкува сам с помощта на Божият Дух.
Според мен, случаят Варава само ни показва, че поради нашият състав и естество - несъвършени сме, често не виждаме истинското лице на нещата, не можем да преценяваме правилно и точно - кое е най-доброто, кой е крив и кой е прав. И още нещо става ясно от този случай, че можем да бъдем умело манипулирани от някого, който иска да постигне свойте цели!
В случая главните свещеници " подбудиха "народа и той - народа, скандираше името на Варава.

И как след като притежаваме толкова недостатъци и сме изпълнени със субективизъм, можем да претендираме за правото да съдим. Та, нали на хората точно им беше дадено това право...Пилат им го даде....и какво сториха те....ОСЪДИХА НЕВИННИЯ, а освободиха престъпника. До там стига нашата справедлива присъда, толкова са ни точни везните...
Този пример е много показателен, че не сме в състояние да даваме правилни оценки. Възможността да сгрешим е огромна. Затова и във Вечната Книга, четем тези думи: " Един е Законодател и Съдия, а ти кой си, та съдиш другите? "

Комфи, с абсолютно нищо не си ме засегнал и няма за какво да ти прощавам!
Добре е да мога да общувам с всеки, не само, когато сме в единомислие, тогава е лесно, но и когато сме на различни мнения, особено когато събеседника ми проявява уважение и такт, пък е още по-лесно!:)

Дано този път да съм писала по-ясно и разбрано!
Поздрави и добри, и светли дни за теб!:)

във възприемането и осмислянето на нещата са като малки вълнички по повърхността на огромно и спокойно море...:)

Много приятно се беседва с тебе - това е истината за мен! Благодаря ти - ние ще продължим!! ;)

Бъди благословена!!*

Малки вълнички :).....е, то огледални морета няма....:)
А за да е приятно беседването, дялът е и на двамата събеседници! Така, че и аз ти благодаря!
Благословения и за теб, Комфи!:)

ех колко ни бива в съветите ... не е истина - не сме ние хората, които ще съдим останалите, нито ни е работа нито пък ни питат обаче... ние нали трябва да си кажем - възпитание или липса на такова ли?! Не прави добро впечатление на околните подобна самовлюбеност. Наистина.

Истина е, не е никак приятно да се намесваме в личното пространство на другите със съветите си и то без да са ни ги искали, по-важно е да дадем адекватен съвет, когато ни го искат!

Радвам се, че си тук!
Усмивки!:)

Не прави на другите онова, което не искаш д абъде направено на теб.
Простичко и много вярно!

Поздрав за тези истинни думи!
Беше ми приятно, че ме посети!:)

Аз това го наричам лепване на етикет!Наистина е страшно!Особено би могло да бъде опасно това за едно дете!Един такъв "етикет" на "слаб ученик", "лошо дете" и др. подобни,би могъл да опропасти живота му,като му насади комплекси за цял живот и го тласне в погрешната посока!Поздравления за постинга!

В книгата на Шърли Маклейн - "Камино" има една мисъл - Когато сочиш някой с единият пръст останалите три сочат към теб. :)) И преди да започнем да критикуваме, да се поогледаме хубавичко :) Никой не ни е дал правото да бъдем съдници.

Много е важно да не травмираме детската психика и да носи последствията от това цял живот! И то за какво, заради необмисленото говорене на някой хора!

Благодаря ти за коментара!
Успешен ден ти желая!:)

Много точно и чудесно допълва моя постинг, твоят коментар!
"...Никой не ни е дал правото да бъдем съдници."

Радвам се, че си тук!
Усмихнат да е денят ти!:)))